Приказните градчета по РОМАНТИЧНИЯ ПЪТ В ГЕРМАНИЯ

Сигурна съм, че за много от вас романтика и Германия не са думи, които могат да се употребят в едно и също изречение. И за мен беше така. Но за една седмица успях не само да преодолея предразсъдъците си, но и да се влюбя в Баварската провинция.

Пътувахме със самолет до Франкфурт. Там взехме кола под наем и потеглихме по 300 – километровата огърлица от романтични перли.

Първата ни спирка беше МИЛТЕНБЕРГ – официално не е част от Романтичния път, но има същия дух и по нищо не отстъпва на включените в него места. Павирани тесни улички, запазени старинни къщи, малки ресторантчета и бирарии носят усещането за спокойно безвремие. Усеща се най – силно привечер, когато жителите и гостите на Милтенберг посрещат залеза на бреговете на река Майн. И аз се присъединих към възхваляващите ярката оранжева красота на залеза.

А ако искате да се пренесете назад във времето, може да похапнете в един от най – старите ханове в Германия – Haus zum Riesen.

Следващата спирка беше РОТЕНБУРГ ОБ ДЕР ТАУБЕР – градчето, което остави най – силно впечатление в мен. Толкова е приказно и красиво, че преглътнах цялата комерсиализация и надути цени на всичко – от традиционните за региона коледни украси и мечета до сметките в ресторантите. Това обаче трудно би могло да бъде избегнато, когато става въпрос за най – добре запазения средновековен град в Европа.

Тук усещането е, че си попаднал в приказка на братя Грим. Историята му започва преди повече от хиляда година, но своя разцвет то достига през 14 – ти век. Тогава е построена и крепостната стена, която опасва Стария град и до днес. Тя предлага внушителни гледки.

През 19 – ти век художници като Карл Шпицвег и Лудвиг Рихтер намират вдъхновение тук. А в началото на 20 – ти век градчето става популярна туристическа дестинация за богати американци и британци. В центъра се намира пазарният площад и ренесансовата сграда на кметството, на чийто стъпала често сядат изморените туристи. Площадът се превръща и в място, на което кипи буйна културна дейност. Ние успяхме да се насладим на един от концертите, изпълнявани тук.

Една от причините Ротенбург да бъде приказно място е, че Коледа тук не си отива през цялата година. Тя присъства в украсата, която се изработва ръчно и се продава през всички сезони.

Откриваш я в Музея на коледното село, където сякаш живее самият белобрад старец.

Красивите играчки се предлагат в огромен ценови диапазон - от 5 до 500 евро. И са толкова интересни, красиви и изкушаващи, че трудно можеш да им устоиш. Лично аз не успях.

Не успях да устоя и на местните сладкиши – Schneeballen – т.нар. снежни топки – кръгли сладкиши с пълнеж от бисквити и заливка от различни видове шоколад и ядки.

В Ротенбург има също Музей на криминалистиката и Музей на играчките. Много популярни в града са плюшените мечета – посветен им е цял магазин, в който можеш да ги намериш във всякакви цветове, размери и разновидности.

Следваща спирка - КРЕГЛИНГЕН – едно от най - тихите места по Романтичния път. Вярва се, че е и едно от най – старите – историята му може да се проследи чак до времената на келтите.

Към края на пътуването се отбиваме във ФЮСЕН. Повечето туристи го пренебрегват и отиват директно в замъка Нойшвайщайн, който се намира наблизо. Градчето обаче заслужава внимание. Намира се на 5 километра от границата с Австрия. Заобиколено е от величествени планински върхове и езера. Част е не само от Романтичния път, но и от Германския алпийски път. По романтичните улички на Стария град средновековни къщи и барокови църкви напомнят за отдавна отминали времена.

До ЗАМЪКА НОЙШВАНЩАЙН се стига пеша или с конски впряг. Изкачването е много приятно заради свежия планински въздух, цветята и дивите ягоди, които растат тук.

Нойшванйщайн има 150 – годишна история зад гърба си, но въпреки това все още не е довършен. Реализираната мечта на баварския крал Лудвиг II е най – посещавания замък в света и най – популярната туристическа дестинация в Германия. Служи за вдъхновение на Уолт Дисни, който го прави емблема на прочутото си анимационно студио. Красотата на това място води и Чайковски до създаването на балета „Лебедово езеро“. В замъка се усеща желанието на баварския крал да създаде нов, приказен свят за себе си, след като губи войната срещу Прусия през 1866 година и на практика престава да бъде суверен. Стотици свещи, картини, дърворезби и стенописи разкриват копнежа за живот в красота, достойнство и мир.