Занзибар, където не всичко е "Хакуна матата"

Бял пясък, тюркоазени води, костeнурки, делфини, подправки...Такова описание ще видите във всеки един от сайтовете на туристическите агенции, предлагащи почивка на екзотичния остров Занзибар. Да, всичко това го има. Но никой не споменава нищо за потресаващата мърсотия, вероятността да станете жертва на обир, лошите миризми и изобщо за цялата мизерия, която очаква туриста веднага, когато излезе извън хотелския комплекс.

Нямам много снимки, с които да илюстрирам мизерията извън хотелите, защото се придвижвахме само с таксита или с автобуси по време на организираните екскурзии. Друга подробност е, че идеята просто да излезете и да се поразходите извън хотела, особено, ако той е отдалечен от Нунгви, Паже или Кендва, не е никак добра. Както и че е строго препоръчително таксито да бъде поръчано на рецепцията на хотела, за да сте сигурни, че ще стигнете до крайната си цел, заедно с всичките си принадлежности.

А тези таксита излизат по-скъпо дори от онези, които предоставят услугите си на пияни чужденци по родното Черноморие. Струват между 50 и 70 долара в едната посока.  А повечето от шофьорите поддържат толкова ниска хигиена, че не може да дишаш в автомобила, ако не е с отворени прозорци. Един от тях дори шофираше бос и през цялото време мляскваше звучно, докато похапва ядки от някакъв мазен плик.

Azao Resort and Spa 4* се намира в Понгве, на един час от хубавите плажове.

Избрах го като един от препоръчаните от туристическата ни агенция. Всъщност въобще не разполага с плаж, има два басейна.

Когато видях стаята, изпаднах в шок. На тавана висеше кука за полилей, но такъв липсваше. Мухъл и ръжда покриваха много от повърхностите. Помещението беше просторно – около 50 квадратни метра, но зле почистено. Кърпите имаха толкова ужасен мирис, че не можех да ги представя да ги допра до тялото си. Използвах плажните хавлии, които за всеки случай си бях взела. 

Храната в хотела изглеждаше разнообразна, но се оказа доста безвкусна. Количеството плодове, които предлагаха, беше оскъдно, което за мен остана напълно необяснимо. А когато видях умряла мишка пред входа на ресторанта, окончателно се отвратих.

Първата от организираните ни екскурзии беше до Каменния град. Още преди да започнем обиколката екскурзоводът ни предупреди да пазим зорко вещите си. Неприятното усещане се подсили и от недружелюбните погледи на местните.

Опитах се да се фокусирам върху нещо по-положително и забелязах красивите дървени врати, които украсяваха много от сградите.

Оманският султанат получава официален контрол над Занзибар през 1689 г., но търговците  от Арабския  полуостров   поддържат  контакт  със Занзибар  още от I в. на н.е. Културата, както и архитектурата, на тези две места са силно свързани помежду си. А един от отличителните й белези е богатата украса на вратите.

Но  най-щастлива бях от възможността да посетя родния дом на Фреди Меркюри, който се е появил на бял свят през 1946 г. в Каменния град като Фарук Булсара.

Днес мястото е превърнато в музей, в който могат да се видят ръкописи  на негови песни, снимки и сценични костюми.

Интересно е да се посети и Старата крепост, построена през 17 век от оманските султани, за да защитава острова от португалците. 

Друга задължителна спирка в Каменния град е мястото, на което някога се е намирал най-големият пазар на роби в Източна Африка. Днес там се издига англиканска катедрала. Строителството ѝ започва през  1873 година, а негов двигател е епископ Едуард Стиер. Повод за изграждането й е края на робството и премахването на последния пазар за роби в Африка.

В близост до катедралата е Музеят на робството.

Очаквах, че заради липсата на плаж, хотелът ще предлага ежедневни шатъли до хубавите плажни ивици на острова, но се оказа, че не може да разчитаме на това. По тази причина, въпреки високите цени на нощувките в хотелите около Нова година, реших, че трябва да прекараме два дни в Нунгви. Наехме си стая в хотел до плажа, която приличаше повече на част от студентско общежитие, но беше чиста.

Тук за първи път си помислих, че пътуването до Занзибар е имало някакъв смисъл. Почувствах благодарност, че имам възможност да се наслаждавам на този рай.

Дори открихме ресторант с отлична кухня, атмосфера и хигиена на самия плаж. Казва се Sexy fish.

Следващото ни пътуване беше до Паже, където прекарахме един мързелив следобен в плажното заведение Hello Capitano.

Ходихме и до резервата Йозани, но не останах никак впечатлена. Видяхме само няколко маймунки и малко мангрови дървета.

На тръгване, когато се събрахме всички групи, настанени в различни хотели, се чуха мнения и на други недоволни туристи. Не бях единствената, която си мисли, че не си струва това пътуване да бъде повторено. Имаше и такива, които бяха останали основно в хотелите си и се бяха наслаждавали на ол инклузива. Според тях, преживяването е било приятно. Вероятно възприятието за Занзибар зависи много и от предварилната нагласа и очаквания. Очевидно моите доста се разминаха с действителността, но не мога да отрека, че това е една земя с изключително красива природа.