Остров Бали – храмът на щастието

Малко преди да настъпи Нова година кацнах на остров Бали. Когато излязох от летището, архитектурно решено като огромен будистки храм,  беше поне 30 градуса – с около 40 повече от температурата при излитането от София! Изпаднах във възторг, но не само защото обожавам слънцето и лятото. Навсякъде беше пълно с усмихнати хора. Сякаш местните споделяха моята еуфория. Отдадох го както на вечното лято, така и на тяхната различна религия и философия.

Отседнах в Кута. В хотел Bali garden beach resort всичко изглеждаше красиво, екзотично и обещаващо. Стаята обаче се оказа поовехтяла и на приземен етаж, скрита сред гигантски тропически растения, които не позволяват почти никакъв достъп на слънчевата светлина. Тоалетната пък беше пълна почти до ръба с вода… Обаче оставаха само броени часове до настъпването на Новата година, а бях на остров Бали!

Когато стъпих на мекия пясък на плажа и видях океана, окъпан в светлините на празнични фойерверки, забравих за всички дребни несгоди! Пожелах си топлината и красотата на  това място да ме съпътстват през цялата година.

На следващия ден помолих  за сменя на  стаята. В новото крило на хотела всичко се оказа хубаво - светло и с чудесна гледка към безкрайни тропически градини. По – късно разбрах, че в доста хотели на острова има старо и по – ново крило.

Представител на туристическата агенция, с която пътувах, предложи различни и доста скъпи екскурзии до забележителностите на острова. Но не само цената им ме накара да избера различен вариант за пътуване – не исках да се съобразявам с други хора. Наемането на кола под наем с англоговорящ шофьор (който се оказа не много способен да говори чуждия език, но пък беше отзивчив и усмихнат) се оказа добра идея.

Придвижването в Бали не става особено бързо – средната скорост,  поради огромните задръствания, е около 30 км/ч. Вероятно това е и причината да не видя нито един пътен полицай за целия си престой. Табелите и светофарите също не са често срещани. Движението се саморегулира по някакъв непонятен за чужденеца начин – основно чрез натискане на клаксона. Най – многобройни участници в него са водачите на малки мотори. Може да се види дори цяло четиричленно семейство, натъпкано на малката седалка.

В тази обстановка изминаването на краткото разтояние до културния център на Бали – Убуд, отнема повече от час. Може би това е мястото с най – много художествени галерии на квадратен метър. Впечатлена  останах и от изкуството на батика – традиционно за Индонезия и използвано от над 1000 години. Чрез него се рисуват различни тъкани, като се използва смес от пчелен восък и парафин.

В Убуд се намира и Гората на маймуните, която след известно колебание реших да посетя. Бях прочела, че нейните обитатели са доста нахални, на моменти дори агресивни. Прибрах в раницата всичко, което би могло да привлече вниманието на маймуните и да премине в тяхно владение. Почувствах  се почти като героиня от филма "Планетата на маймуните", в който човешкият вид не е господстващ.

На следващия ден решихме да посетим парка на слоновете, след като си купихме билети по 80 долара на човек и чакахме около два часа. Научихме, че индонезийското правителство не полага никакви грижи и не отделя средства за подобен вид паркове, но прибира 75 % от приходите им. Срещу сумата от 10 долара получихме и възможността да се снимаме с маймунка, доста по – кротка и мила от тези в Убуд.

Следващата ни спирка беше вулкана Батур или по – скоро изглед към него и към едноименното езеро. Пътят се оказа дори по – интересен от мястото, към което пътувахме. Навлязохме във вътрешността на острова, далече от местата, създадени специално за туриста.  Минавахме през села, в които живеят основно земеделци.  В този момент сечивата, с които разполагаше моята баба и много други като нея по българските села, и които винаги са ми изглеждали допотопни, ми се сториха доста модерни. Хората на острова имаха само сърпове и пренасяха всичко върху главите си. По улиците тичаха усмихнати деца на различни възрасти. Изпраните дрехи се сушаха направо върху асфалта.

Красиво изглеждаха плантациите за кафе и ориз. На острова се произвежда най – скъпото кафе на света – Копи Лувак.То се преработва в стомаха на животното цибетка. След това излиза заедно с изпражненията му, отделя се, измива се и се изпича.  В плантациите може да дегустирате безплатно различни видове кафе и чай и да си закупите от всички, които ви харесат.

Наричат Бали “Островът на хилядата храма”.  Най – интересен за мен се оказа "Танах Лот" – Храма на Земята в Океана. Разположен е на малък остров и  до него може да се достигне само по време на отлив. Храмът “Бесаки” пък е най – важният храмов комплекс, защото символизира религиозното единство на Бали. Състои се от отделни храмове, разположени върху тераси във възходящ ред. Изкачването до последния храм символизира пътя към хармонията и съвършенството.