Дубай, но не за кифли!

Дубай - истинско архитектурно чудо, изникнало сред пустинята - скъпи автомобили, движещи се по 7 – лентови пътища, градини, пеещи фонтани, забавления. Емирството обаче има и друга, скрита сктрана. Зад буйния прогрес стоят "робите" от Индия, Бангладеш, Пакистан, Филипините и други бедни страни, които не спират да работят до полунощ. Те живеят в олющени сгради и се хранят на тротоара.

Трудно е да се пише за място, чийто лица са толкова различни – огромно богатство срещу отчайваща бедност, силна религиозност срещу огромен брой момичета за забавление, скрити зад фереджета жени, пазаруващи редом с предизвикателно облечени девойки, пъчещи силиконова гръд.

Ще започна с нещо красиво - Miracle garden – най-голямата цветна градина в света - мираж, изникнал сред пустинята.

Простира се на 72 000 кв. м., изпълнени с цветни полета и флорални скулптури, разделени на тематични зони. Не е лесно да се обходят, но има много комфортни люлки, хамаци и пейки, на които да си починеш. Многообразието от багри и цветя е огромно - над 120 вида, като най – многобройни са петуниите.

В непосредствена близост се намира Паркът на пеперудите, който е приятно място за разходка, снимки и близки срещи с чудесата на природата.

Интересен е и районът около Dubai mall. Търговският център е втори по големина в света. В него има над 1200 магазина – повечето предлагат европейски и американски марки от среден и висок клас, но на доста по – високи цени от тези в Европа. Затова бях доста учудена, че Дубай е сочен като рай за шопинг маниаците.

Освен местните, тук пазаруваха и силно тунинговани кифли от различни точки на света. Погледнах на мола и преминаващите през него колички за голф по – скоро като на туристическа атракция.

Гледката на пеещите пред него фонтани обаче беше величествена. Обикалях района цяла вечер, за чуя повечето от мелодиите, сменящи се на всеки половин час и съпътстващи незабравимия танц на водните струи.

И лазерното шоу на Бурж Халифа също е запомнящо се.

По време на обиколките в непосредствена близост до най – високата сграда в света – Бурж Халифа, попаднах на строеж. Беше почти полунощ, но там продължаваше да кипи усиления труд на емигрантите, които няма да срещнеш в мола или в скъпите ресторанти. Видех ги и в бедняшкия квартал около Пазара на подправките и Пазара за злато. Тези невидими строители на оазиса в пустинята, наречен Дубай, бутаха или пренасяха тежки товари, хранеха се на земята и бяха поразяващо задружни. Навсякъде ги виждах на групички, насядали много близо един до друг, сякаш в опита си да оцелеят във враждебната среда. Заведенията и жилищните сгради в този район са съвсем различни – запуснати и мрачни. За окаяния им живот в Емирството допринася системата на "спонсорството", характерна за държавите в Персийския залив. Тя обвързва всеки чуждестранен наемник с работодателя, негови "спонсор", който решава кога работника може да напусне страната, да си открие банкова сметка или да изкара шофьорски курсове. Страните от Залива трудно ще реформират или премахнат системата, защото местните жители в тях отдавна са малцинство. В ОАЕ са едва 15 % от населението. Така те продължават "да държат юздите" в собствената си страна.

Не обикаляхме дълго из Пазара на падправките и Златния сук. Продавачите бяха прекалено агресивни и нападателни при предлагането на стоката си.

Не отидох на сафари в пустинята. Просто идеята за едночасово друсване и спускане под огромни наклони не ме грабна. Но с кола под наем стигнах до едно много красиво място в близост до нея – езерото Al Quadra. Беше пусто, пълно с птици и красиво. Пътувайки до езерото в пустинята, успях да разгледам и много жилищни квартали с ниски двуетажни къщи, красиви огради, палми и цветя.

Разходих се и по Марината.

Останах впечатлена, но не и влюбена в Дубай. Явно не съм истинска кифла…